Защо палим свещи в храма?

Прието е да се палят свещи пред иконите в храма. Това е един всеобщ обичай в Православната Христова църква. Освен тамяна и елея, свещите са един вид жертва, която добрите християни поднасят при посещаване храмовото богослужение. Бог прави безбройни благодеяния на хората. Затова те са длъжни да Му благодарят. Паленето свещи в храма е един от начините, с които те изразяват своята благодарност за тия благодеяния. И вярващите не изпускат нито един случай да извършат това с най-искрено усърдие.

Паленето свещи в храма при богослужението, както и при всички църковни таинства и религиозни обреди, има своя дълбок смисъл. Запалената свещ е символ на обич от страна на християните към Бога и Неговите светии. Чистия пламак на свеща изразява нашата вяра, нашата душевна чистота и нашата сърдечна молитва, с която молим Бога да ни даде душевно и телесно здраве, помощ в работата, щастие в семейството и радост в живота. Освен това, със запалената свещ ние изразяваме нашата задушевна молба пред Бога, щото Той да помилва и нашите покойници, като им даде опрощение, мир, тишина и вечно блаженство. Изобщо, запалената пред иконата свещ е видимият знак на нашата вяра и чистосърдечна молба пред Бога и Неговите светии.

Поради това не е безразлично, от какъв материал се приготовляват свещите. От самото начало на своето устройство Православната църква е определила и заповядала те да се правят от пчелен восък. Избрала е това вещество, защото, според своя състав, то е едно от най-чистите вещества. Доказано е, че пчелата събира материал за приготвяне на меда от най-чистите и най-благоухани цветя. Поради това и пчелният восък има едно естествено благоухание. Църквата е приела да се правят от това чисто и благоуханно вещество свещите, защото, запалени, те наистина представляват израз на чисти желания и молби пред пречистия и всемогъщ Бог.

Ала в последно време покварата в живота започна да слага своя печат дори и върху такива предмети и вещества, назначени за църковно-богослужебна употреба. Алчноста на хората за по–големи печалби посяга вече и върху тоя благочестив обичай на църквата и пчелният восък сега често пъти бива фалшифициран. Някъде даже, наместо от чист пчелен восък, правят и продават свещи от ефтини и прости вещества, каквито са парафинът, церезинът и др. И дори християни, инак добри, взимат такива свещи и ги палят пред светите икони в храма. Правят това, навярно, защото тия свещи са по евтини, та могат да купят повече свещи, без да обръщат внимание на тяхната чистота.

Безпорно е, че една подобна свещ не може да бъде угодна жертва на Бога. Това е една измама и оскърбление за Него. Той няма нужда от нашите жертви. Но ние имаме нужда да изразим вярата и молбата си към Него. Затова жертвата не трябва да бъде голяма, но чиста и съгласна с повелите на църквата. Как може да съединяваме чистото си сърце и чистата молитва с нечиста жертва, каквато е нечистата свещ? Можем ли да платим данака на държавата с фалшиви монети? А трябва да се знае, че, както за тая измама има наказание, има такова и за паленето на нечисти свещи. Какво е това последното? Такова, че нито благодарността ще бъде изразена пред Бога, нито пък молбата ще бъде чута.

Прочее, ясно е, какво сме длъжни да правим. Трябва да помним, че пламакът на нашите сърдечни молитви към Бога, пламакът на нашите душевни въжделения може да се изрази видимо чрез пламъка на чистата восъчна свещ, която ние палим пред светите икони. Не с много свещи се изразява благодарността пред Бога или се измолва Неговата помощ. Това може да се стори само с две-три, но те да са такива, че истински да символизират и чистота на нашата душа и чистотата Божия. Не бива да внасяме нечисти свещи в храма и да замърсяваме неговото благолепие. Напротив, трябва да допълняме храмовото благоукрашение с благоуханието на чисти свещни жертви, с благоуханието на чисти молитви и чисти сърца. Не само да не внасяме нечисти свещи в храма, но да не допускаме и други да правят това. Поне с свещите си да не оскърбяваме Бога. Грешим навсякаде: в къщи, при работа на нивата, в магазина, в кантората, в банката……… Да се пазим поне в храма да не правим това. Седемдесет и седем пъти грешим през седмицата в живота и делата си. Нека поне един път искрено се разкайваме за тия свои волни и неволни грешки в храма. А свеща, която ще запалим, нека бъде символ на нашата искреност и пламена вяра, че Бог, поради Своята благост, ще ни прости, помилва и послуша нашите молитви. Амин.

........................................................................................................................................................