За благоприличието в храма Божий

Всичко ( в храма ) трябва да  Бъде чинно и благопристоино ( 1Кор. 14:40)

Великият апостол Павел полагал необикнвени грижи за благоустроението на основаните от него църкви Божии. Той неуморно и изобилно хвърлял семето на словото Христово в душите и сърцата. Но сериозно внимание обръщал и върху благочинието при общественото богослужение и другите тайнодеиствия. В негово време за пръв път се забелязали безредия в Коринската църква. Още при богусложението в храма, преди да насядат около трапезата на любовта, мнозина от християните, поради липса на благоговение и търпение, нарушавали реда и благочинието, разговаряли високо, смеели се, вследствие на което се създавало смущение в съвеста на другите. Разбира се, това дошло до слуха на великия апостол и той побързал да пресече злото. Като пише дълго послание към Коринстките християни, той между другото им обръща внимание върху създаваното безредие в техния храм, леко ги изобличава и ги съветва да се изправят. Своите наставления апостолът завършва с думите: всичко трябва да бъде чинно и благопристойно.

Тоя апостолски писмен съвет, навярно допълнен и с устен такъв от местните църковни презвитери, имал добри последици. Всички църкви, които в последствие чели това послание, обърнали особено внимание върху своята храмова дисциплина. Църковното благочиние и редът при богослужението в някои християнски общини достигнали до пълнота, която впрочем не винаги се удържала на еднаква степен. По-късно и светите Отци са изработили специални правила за уредбата на храмовото благочиние. Християните трябвало да се научат,че в храма при общественото богослужение невидимо присъствува и небесната тържествуваща църква. Поради това те,”като стоят в храма, трябва да мислят че, стоят на небето.” Подир, дадените правила благочинието в няко храмове отново достигнало до идеалност. Богослужението се извършвало при такава тържествена тишина, че свещен трепет обладавал душите; чуствало се, че сам Господ пребъдва в храма и слуша туптенето на сърцата, трепета на душите и молитвените въздихания.

Такова образцово благочиние при богослужение през Х столетие, руските пратеници видели в Цариград. Като се завърнали в Русия, те разказали на княз Владимира за великолепието и тържествената тишина в храма така: ”ние не знаехме къде се намираме, дали на небето или на земята, но едно чуствахме, че там (в храма) присъствуваше Бог”. Такова силно впечетление направило храмовото благочиние в Цариградскате църкви върху тия езичници. То безпорно е оказало своето влияние те да се покръстят по-скоро. Впоследствие това образцово благочиние се пренесло и в руската православна църква. Подобно благопристойно държание в храма се отличавали и българите в първите времена.Но особено образцово благочиние се пазело при богослужението в храмовете през време на робството. Християните очевидно желаели техните молитви свободно да излизат до престола на Бога. Който едничък могъл да ги подкрепи в тежката им неволя. Ала, за голямо нещастие, това благочиние сега  не е опазено при нашето обществено богослужение. Почти същото е и при часни тайнодеиствия, когато те се извършват в храма. Ето защо ние сме принудени сега да припомняме съвета на апостола. Който казва, че в храма всичко трябва да бъде чино и благопристойно. Затова необходимо е да се обърне внимание върху следните безредия:

1. Мнозина при влизането си в храма блъскат и оставят вратата да се удря тъй силно, че се прави цяло сътресение. А други в храма тъй силно тропат по пода с токовете на обущата си, че заглушават дори пението на певците. Добре е да се изостави това демонстративно и неблагоговейно влизане всв.храм. Щом богослужението е започнало, добрият християнин трябва да влиза в храма с страх и благоговение, да пристъпя тихо и безшумно, за да не смути нито богомолците, нито служащите.

2. Паленето на свещи е добро дело. Добре е, обаче, пак заради благочинието в храма, наместо десетина малки свещи, да се запалят 2-3 по -големи. Те символизират вечната божествена светлина и изразяват нашата почит и поклонение пред неиния Извор. Затова, колкото по-дълго горят,толкова по-добре е приета нашата молитвена жертва. Същото трябва да се каже и за целуването и поклонението на св.икони. Излишно е да се обикаля из храма и да се целуват всички икони.Достатачно е коленопреклоно да се целунат двете икони – на Христа Господа и Богородица;след това, застанали на местата си, молитвено да се поклоним и към другите, ако имаме усърдие.

3. Твърде е усъдително, защото е съблазнително, да се водят каквито и да  било разговори в храма. Трябва да се помни, че щом богусложението е почнало, това е разговор на църквата с Бога. Горко на оногова, който пресича този разговор и който, наместо молитвено и мислено да беседва с Бога, започне да говори на съседа си за празни неща, и да смущава богомолците с своето безчиние

4. Винаги, когато  наближи моментът за приемане св. Причастие, започва едно истинско безредие. По-силните се втурват напред. Започва се едно боричкане, една блъсканица, за кой по-скоро да се причасти.Това обстоятелство е твърде скръбно, осъдително и греховно. Който произвежда такова безредие, с приемане на св. Причастие не прощение на греховете си получава, а още повече ги увеличава. И наистина защо е това неблагоразумно притискане и блъскане за първенство в тоя най-върховен момент? Нали е казано,че първите ще бъдат последни, а последните първи? Пристойното е това: всеки да си стои на местото и, когато пред него стоящия отмине, той да го проследи с благоговение и страх Божий. При спазване на тоя ред работата ще се свършва много по-бързо, отколкото чрез неприличните притискания и блъсканици.

5. През годината се извършват в храма общоцърковни чинодеиствия – Елеосвещение и Водосвет. Във време на помазване и Поръсване у присъствуващите пак изчезва всяко търпение и пристоиност. И за тия случаи ще кажем същото. Нека се знае, че благодатните сили на Духа Божий ще е винаги с ония, които изпълняват съвета на апостола. Да останеш на страна и да почакаш търпеливо другите да минат по-напред-това е най-трогателното християнско смирение. А Господ на смирените дава благодат. Каква полза за тебе, ако насилиш да изпревариш другите, а пък оскърбиш светинята, или предизвикаш възмущение и гняв у другите? В храма трябва да се опрощаваме и примиряваме, а не по тоя начин да се обиждаме.

6. Когато пък се извършва тайнство венчаване в храма, благочинието изчезва от началото, та дори, до края на службата. Може би е несъзнателно, но в никои други случаи такова безредие и такова голямо неуважение към светостта на Божия дом не се забелязва. Разговори, смехове, неприлично държание гърбом към светите икони, шумно движение от едно място към друго, сякаш хората се намират на улицата, или на площада, събрани на някое карнавално зрелище, а не в храма Божий. Небрежноста към светото тайнодействие и към самите младоженци дори е пълна.Защото често пъти шумните разговори и смехове заглушават молитвата на свещеника, с която се призовава благодатта Божия върху младите съпрузи. Какво ли би ни казал великия апостол, ако бе видял това страшно безредие, тая ужасна небрежност към светинята? Разбира се би ни осъдил най-жестоко, дори би ни забранил да се наричаме християни, ако не се изправим.

Впрочем той и сега ни говори чрез своите апостолски послания. Ние трябва да се вслушваме в думите му. А благовъспитаните хора на обществените събрания се държат прилично. Още повече трябва да сторим така ние в нашите църковни събрания. Всички виждаме, че безредието в храма е оскърбително и за човешкото ни достоинство изобщо, и за христианските ни в часност. Прочее, да се изправим в това отношение. Да помним правилото: когато стоим в храма, да си мислим, че стоим на небето. Нека се  вслушаме в позива на църковния свещенослужител: ”станем добре,станем с страхом”. Да не забравяме и бащинския съвет на апостола: всичко в храма да бъде чинно и благопристоино. И тогава нека бъдем уверени, благодата и силата на Господа Бога винаги ще бъде с нас. Амин.

........................................................................................................................................................