Рождество Христово

“Слава в висините Богу…….”

С тази песен, по свидетелствот о на евангелиста Лука, ангелите възвестиха раждането на Иисуса Христа.

Същото това ангелско пение, наречено от светата Църква ”Велико Славословие”, изпълва с радост и ликуване всяка рождественска нощ, когато християните с вяра и молитва празнуват наи-великото събитие в световната история и с умиление си припомнят Витлеемската пещера и бедната обстановка, която самъ Бог избра за място на Своето рождение.

В тая тайствена света нощ звуците на ангелският поднебесен хор почват да се сливат с тия на молещите се от земята и едва ли не цялата пламва в огъня на една всеобща молитва. Земята неусетно сякаш се повдига, а небето се спуща, тъй че и ангели и люде попадат в прегръдките на тия стремящи се една към друга сили и настъпва краят и началото, смъртта и новото раждане……..

Каква вълшебна мистика таи в себе си всяка рождественска нощ може да оцени само оня, който има слух да чуе в нея ангелското ”Велико славословие” и неговия припев: ”Святий Боже. Святий Крепкий, Святий Безсмертний”, който, по думите на преданието, е бил чут някога от един младеж, дигнат във въздуха с крилата на вярата, през една рождественска нощ.

Във ”Великото славословие” трептят като струни думите, които всеки християнин трябва да си спомни през тая нощ. В тях молящият се, обръщайки се към Бога, казва ”Бъди, Господи, милостив към нас дотолкова, доколкото и ние самите се уповаваме на Тебе”. И всеки вярващ, тия думи от молитвата си никога не трябва да забравя. Защото, според упованието е и милостта, според вярата – и спасението!

Рождението на Спасителя, съпроводено с ангелско ликуване и пение, не става само веднъж в годината, както е по календара. Рождество Христово е само възпоменателен празник, пред който Христовата Църква иска да изправи всяка душа да се възрадва, доколкото е готова за тая радост. Рождението на Спасителя, обаче, се извършва всеки час, всеки миг. И за това рождение трябва да мисли, да работи всеки от нас. Но рождението на Христа в яслите на човешката душа, както и приобщаването с царството небесно, става с усилия, става с вътрешно духовно напрежение.

Спасителят се ражда всеки миг и час в душата на тия, които са приготвили в себе си ясли за Неговото раждане. На тия, които са повярвали дълбоко и искрено в Неговото спасително учение и са готови да се разиграе, в простора на тяхната душа, трагедията на Богочовека – началото и краят, на която е ангелското ликуване, а сърцевината й в претърпяните с кръстта страдания и приетата със свободна воля Голгота.

И в светлия празник на Рождество Христово не бива да забравяме, че близостта на Бога се чуства най-вече не тогава, когато сме сити и доволни, не когато имаме излишъци от това, което на другите не стига и не когато умът ни е доволен от знанията си и сърцето – от щастието си, а тогава, когато сме гладни, обидени и онеправдани. И колкото по-дълбока е скръбта, толкова по близо до нас е Бог. Неговото раждане в нас предполага всякога дълбочината най-вече на тая скръб.sip_religiq2

Затова да не забравяме това и никога да не ропотаем срещу страданието, което отваря вратите на нашата душа, за да влезе в нея Спасителя!

И тая година пожелаваме на всички наши духовни чада да почустват в себе си сладката радост на Христовото Рождение! Да приемат витлеемския Отрок – Богочовека в себе си със сърдечно умиление, прелест и любов! Нека във всички посърнали сърца и грешни, разколебани от непълноверие и съмнения души да дойде Царят на Царете! Нека му се поклонят те с гореща вяра и, като облеят пречистите Му нозе със сълзите на тая вяра, да се предадат изцяло на любовта Му! И тъй да чуят с своя собствен слух чудната, неземна, ангелска музика на ”Великото славословие:”

Слава в висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!

Честито Рождество Христово!

Мадоната с Младенеца

........................................................................................................................................................