ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД – същност и задължения

Не си прави кумир и никакво изображение на
онова, що е горе на небето, що е долу на земята,
и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.

Кумир или идол, според обяснението в самата заповед, се нарича изображението на някоя твар, която е на небето (небесните светила) или на земята (различни одушевени и неодушевени предмети), или във водата (различни водни животни), твар, на която хората се покланят и й служат вместо на Бога, тъй че втората Божия заповед забранява да се покланяме на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове. Тази заповед не забранява да имаме свещени изображения. Това се вижда ясно още в Стария Завет, където Бог заповядал на Мойсей да постави в скинията (подвижния еврейски храм) златни свещени изображения на херувими и то в онази вътрешна част на храма, към която народът се обръщал да се поклоня на Бога. Този пример на изображения в Стария Завет е важен, защото той обяснява, че в Православната Църква е правилна употребата на икони. Това не противоречи на втората заповед, защото иконите служат като книги написани вместо с букви с образи и предмети. Като ги целуваме, ние като че ли пренасяме върху тях любовта и почитта, които изпитваме към изображенията на тях.

 

Грехове против втората заповед
Освен грубото идолопоклонство, което е било характерно за езичните, има и друго, вътрешно. Към греховете на вътрешното идолопоклонство се отнасят всички греховни страсти, които като завладяват душата ни, стават нейни идоли и на тия идоли ние служим вместо на Бога, забравяйки своите задължения към Него и ближните.
Главните прояви на тънко идолопоклонство са следните:
1. Користолюбие – хората, които ненаситно се стремят към забогатяване, издигат богатството за свой идол.
2. Чревоугодието – то се проявява в лакомството, преяждане и пиянство. Богът на чревоугодниците е коремът.
3. Горделивост – хората, които поставят по-горе от всичко своето достойнство и способности, имат сами себе си за идол. Към горделивостта спада и суетата.
4. Лицемерие – когато човек, който не е благочестив по душа, се старае да проявява външно благочестие, за да  спечели слава пред другите. За такива хора задоволяването на собственото тщеславие става кумир.

........................................................................................................................................................